АПОКАЛИПСИС*
Qui vivra verra*
... И веднъж ще се втурнат от нищото Гог и Магог*,
(щом пророците казват, навярно така и ще бъде),
бяла ангелска рат ще надуе небесния рог
и светът ще се струпа пред трона на светлия Бог,
а Синът му възкръснал ще седне над нас да ни съди.
И ще бъде Исус справедлив и всевещ магистрат –
като зелки душа след душа на везните ще слага,
ще претегли доброто и злото на белия свят
и без вещи лица, без свидетели, без адвокат
всеки своята тежка присъда ще чуе веднага.
Ще е спомен отдавна ужасният Армагедон,
победен и отчаян ще моли за милост Армилий*,
Саваот ще скучае, навярно, на райския трон,
ще се трупат светците на седми небесен балкон,
а Исус ще си бърше челото, останал без сили.
И когато последната дребна душица без жал
през кантара на Страшния съд ококорена мине,
ще въздъхне Спасителят морен, внезапно разбрал,
че, създаден от кал, до смъртта си човек е от кал
и от кал ще остане дори след хиляда години.
Ще му стане ли ясно, обаче, че в този живот
никой Божия, Страшния съд
справедлив не признава –
кой е искал да бъде човек под небесния свод
и кого е попитал самотният стар Саваот,
еднолично решил преди време Адам да създава?
Щом без мое съгласие тук на света съм роден,
откъде-накъде някой друг правила ще налага?
Щом решава Всевишният моя живот вместо мен,
как така ще ме плаши с тръбите на Съдния ден
и защо на везните душата ми силом ще слага?
Ще му стане ли ясно накрая, след Страшния съд,
че отново останал е сам сред простора на Рая;
че роденият вчера – е вече към Ада на път,
че от хаос към хаос през грях и съблазни светът
цяла вечност се движи и път към доброто не знае?
Пренаселен е Адът – отвсякъде дебне ни грях,
не останаха хора за Рая – днес няма светии;
в две столетия вече живея – такъв не видях,
ако някъде има – не съм се натъквал на тях
и не вярвам Исус сред душите светец да открие.
За какво е тогава кошмарът на Съдния ден,
щом без него и с него сме в Ада с присъда сурова?
Най-добре е да бъде Йоан Богослов отменен
и да пишем на входа на оня митичен Едем:
“Този Рай е в ремонт. Сатаната работи!”
Йехова.”
__________________
*Апокалипсис – букв. откровение – откровението на св. Йоан Богослов, съдържащо седем видения за края на света, последната от книгите на Новия завет;
*Qui vivra verra – който е жив, ще види; ще поживеем, ще видим;
*Гог и Магог (в Исляма – Йаджудж и Маджудж) – два диви народа, чието нашествие ще предшества Страшния съд;
*Армилий (Унищожителят на народите) – у евреите – олицетворение на Антихриста – чудовищен риж плешив великан.
© Валентин Чернев Всички права запазени