dv5 (Донка Василева)
110 175
18.06.2010 г., 10:21 ч.

Апокалиптично 

  Поезия
490 0 4

АПОКАЛИПТИЧНО

 

1.

Камбаните –

предизвестени съвести –

диктуват

стръмни безсловесни изгреви

и яснооки многословни залези.

Обрулен свят –

цвят –

с плитчини среднощни,

разкрачени луни

и гневни помисли,

лепкави,

невъзвращенски истини –

бляскави

екранни голи същности,

сплетени – молитвено –

безкрайности,

стихнали треви –

безсънно влюбени…

Шепот – на сетивност –

без подробности.

Вечности –

от ветрове нестихващи…

Тъжно незачатие –

обреченост.

Лудост –

странно влюбена във себе си.

Утрото? –

стъкмено безсъзнание.

Бъдеще –

от носталгични спомени.

 

2.

В усоето на сгърбената нощ

как ми липсват птиците

и… Ти.

Болните ми сетива долавят

сенките

на илюзорни истини.

Странна пренаселеност –

бездумна…

В слепоочието блъскат

угризения,

предизвикателства,

предателства,

съмнения,

катранени вини

и… обвинения…

Въртоп безмилостен!

И още, още…

Без намеци за благост

и за прошка.

 

3.

Коя съм?

И къде съм…

Горчива недостатъчност.

Мерзост –

от безлични изгреви

и стъкмени

скорострелно залези.

Руини –

от злоезичие

и безпонятие

на отънели слепооки съвести.

Смерч –

от раздробени сетива

под непосилни дъждове-безбъдие.

В безумието ни предизвестени –

маргинализирано,

първосигнално,

безчувствено-комерсиално.

Апокалиптично!

 

 

.

© Донка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички!
    Поздрави!
  • Страшно ми харесва как си служиш с думите, за да предадеш емоция и да създадеш динамика, чудесно, не спирай да пишеш!
  • Силни метафори и толкова много! Стойностен стих!
  • еее! омота ме съвсем със "стъкмено(то) безсъзнание" и не исках да ме пускаш.
Предложения
: ??:??