Аполония
Созопол е виновникът, Созопол е причината
да хвърля мрежи в плиткото, преди да съм узрял...
В градините на Слънцето – фламенко на смокините,
взривили феромоните на късчета кристал.
Едва набол с мераците, зад пясъка на чувствата
и приливите трепетни, в прибоя на нощта,
удавен в двете думички, отприщили пространствата,
от нежни устни хапещи и кипващи кръвта...
Русалката в постелята, постелила опашката,
лагуната на скута ù и дюните на пазвата –
на гените под тропота, потъвах плахо в тайната, ...