Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
9.07.2007 г., 10:10 ч.

Аполонови капки 

  Поезия
885 0 19

Любовта повдигна края на полата си
и нагази в хладината на реката.
Разцелува се с водата по бедрата си
и прегърна вестовоя на зората.

Поразголи белотата на гърдите си
и подкани утринта да се събуди.
С женски пръсти се зарови във косите си
и изплете зарево от пеперуди.

Устните й зажадняха за изплакване,
че пресъхналият вятър ги гореше.
Тялото й се съблече от очакване
и презерватив за него тя не щеше.

Разтуптя се хоризонтът от вълнение
и подритна слънцето да се покаже.
То изпрати аполоново видение
с мъжки капки устните й да намаже.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??