purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
21.02.2010 г., 13:23 ч.

Апостоле... 

  Поезия
565 0 3

 

АПОСТОЛЕ,

 

 

колко време се взираме,

а не можем да те видим на бесилото,

където толкова пъти те бесиха.

Кажи ни, Василе,

кажи ни къде си?

 

Защо не дойдеш да ни видиш –

как си влачиме кръста –

по-мръсни от биволи,

от дявола даже отблъснати?

 

А ти защо захвърли расото?

Защо не остана при нас –

като крастави жаби

да крещим от блатото?

 

Ние останахме вече без глас.

Вместо нас – крещят политиците,

онези,

дето са обесили портрета ти

по стените

над главите си.

 

Ако наистина си жив,

ако наистина си Левски –

слизай

и удряй плесници

на предателите

и на подлеците!

 

Слизай

и разадавай правда,

но не като тази,

сегашната!

Апостоле,

много ни трябваш!

 

Не дойдеш ли –

ще ни стъпчат като мравки

онези,

дето обесват

портрета ти

по стените,

онези, дето отрязаха герба от знамето,

утре сигурно ще ни отрежат главите.

 

Апостоле,

ако още не си станал цар,

ако още не си ни забравил –

ела си!

Ние,

до последния жив

и до последния умрял –

ще те чакаме…

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силен стих, възхитена съм!
    Поздрави за талантливия поет!
    БЪДИ!
  • Врагът е в нас и ние сме в него! Липсата на външен враг прави нещата още по-сложни! Султани много... Раята разделена, кълне се във вярност ту на тоя, ту на оня... А апостол нито един, че да вземе да ни обедини!
  • Няма да ни стъпчат, Адаш, няма!!!!
    Защото той вече е посял своето семе!
    Благодаря ти за чудесния стих!
    Поклон пред героя!
Предложения
: ??:??