На този ден във летен зной
във свят на власт и злоба,
една душа, един герой,
дошъл, да ни направи хора....
Като звезда за нас изгрял
и с лъвския си скок ни водил,
във всяко кътче и заслон,
проводил смели воеводи.
Да сбъдне наща свобода
не знаел ни сън, ни умора,
да бъде в мрака светлина,
та роби, да възкръснат в хора....
Мълчи...а сините очи
ни гледат строго от портрета,
и няма българин...почти...
да не оплаква рожбата ни клета.
Отново днес, след толкоз дни,
във свят на власт и злоба,
Апостоле пресвят, прости,
не се обръщай в гроба!
© Сиси Всички права запазени