Има смисъл да бъдем човечни –
да помогнем на старите хора,
да преместим сълзите напрèчни,
да изчистим тъгата на двора
на човешките рани и болки,
взели в своите длани умора,
а в сърцето – стаили оско̀лки
от зловещия стон на затвора.
Запомнете, светът е зачатък
на любов и копнежи лазурни.
Вече зная – животът е кратък.
Аз към нова Любов ще се втурна!
Ще избяга дори и затворът
към копнежи красиви по тъмно.
Тази вечер какво ли да сторя?
Тази вечер – усещам – ще гръмне
потъмнялото царство на злото,
след което ще кажем, момиче:
„Да живее вовеки Доброто,
а човекът вовек да Обича!“.
© Димитър Драганов Всички права запазени
а човекът вовек да Обича!"
Амин!
До утре, Димитре!