31.01.2019 г., 12:12 ч.

Апотеоз на живота 

  Поезия
455 2 7
Апотеоз на живота
Първа глътка въздух как боли,
дробовете неистово подскачат,
че въздух няма във утробата....
дали по таз причина бебетата плачат?
Сълзите от тогава все са с мен.
За първата раздяла и за първа рожба.
Грешах и падах, ставах и се смях,
а днес когато краят ме спохожда
се питам.... Боже мой, защо живях?
Преди да ме завият с бял покров,
дочух аз шепот в тишината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??