Арена на наследници
Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.
Вече не брои беднякът кръпките.
Борчове го стягат във кошмар.
Богаташът си подменя тръпките.
Днес - на яхта. Утре - на пазар.
Реже си със псуване мазолите
смъртно умореният хамал.
Сменя си през час аерозолите
отегчен с короната си крал.
Скрита от очите ни арената
в битките невидими кърви.
Разнолика ни привлича сцената,
в миг готова да ни улови.
В оня страшен сблъсък на наследници.
С точен рефер - жълтият метал.
Победени винаги са бедните.
Тост за Цезар! С чаши от кристал!
Аве, Цезар! Твоя е арената!
Ти отново смачка, победи...
И кръвта на плебея, червената,
капчици оставя, и следи.
В тъжен свят... Арена на безчестното,
тънещо в зловонната си леш.
Но отвъд го чака неизвестното...
Авва Отче! Ти ще въздадеш!
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Василке! Богът на световните властници и богаташи е Мамон! Той ги обича и те го обичат, тъй че ще останат обвързани много много дълго! Благодаря ти, Маргарита! В думите ти прозира "Приказка за стълбата" на Смирненски - за онези редки случаи, когато низшите стават жестоки, след като продадат душите си на дявола!
-
В това е надеждата на всеки! Бог ще въздаде! Защто и най-низшият, и най-висшият мечаят едно и също и ако си разменят местата, ще са еднакво жестоки! Но, рядко, почти никога, низшият не става висш. Виж, доста висши пропадат и тогава разбират какво е ад!
-
Дори от бог не ги е страх.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
