Зареден
със смиъл
архетип на вечност...
без умисъл
за самота
и най-обичаната
ласка грешност
не би могла да се сравни с това...!
Ти нямаш равна
и пред Бога,
аз лея кървава вода
и болката да обясня не мога,
но знам, че в теб е само
любовта...
И ако трябва,
ще поискам
от харема му,
без да се замисля,
най-красивата,
но тя ще бъде
само теорема,
а ти винаги
ще бъдеш аксиомата...!
© Маломир Стръков Всички права запазени