9.08.2014 г., 22:10 ч.

Архивирано 

  Поезия » Любовна
520 0 2
Дори да изгориш на кладата, любов.
И твоят дъх молитвено да шепне,
че мен обича в този луд живот,
сърцето ми от теб ще се отвърне.
И пак ще тръгна боса, гола,
ала очи в небето синьо вперила.
Остана ми да вярвам само в Бога,
защото в теб не бива и не мога.
Не смей да казваш ти кого обичаш,
че думите ти като теб отровни
стрели на устни - тетива са сякаш,
но целиш се единствено във спомени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??