Моята кръв не е синя, но обичам
да живея като аристократ.
Не искам, за да живея да тичам
и да общувам с поне един простак.
Защото ми писна да не бъда разбиран
от хора, които ми даваха хляба.
Не виждам смисъл в това да намирам
своята среда. А трябва да живея. Трябва!
Стигат ми тревоги и семейните неволи.
Стига ми и моят буен нрав.
Е, мога да лазя и трудно се моля,
затова ще умра може би прав.