бялатишина
136 124
27.10.2017 г., 9:12 ч.

Аритметика 

  Поезия » Любовна
586 4 6

И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме.
Дълбоко във нас се пресичаме.
Пленени в това разстояние:
че всъщност сами се отричаме.
Тъгата държим отговорна, 
щом бягаме смело от себе си.
Животът е простичък отговор
на всичко, което замесим си.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??