Аромат на портокали
от косите ти се носи.
Вятърът ли ги погали?
Триста дяволчета боси
във очите ти танцуват.
Гледам ги и оглупявам -
непонятно ми се струва -
уж си с мен, а сам оставам.
В стаята блещука само
аромат на портокали
и следа от смугло рамо
все сънувам. Но едва ли
ти за мен си спомняш още.
Аз те помня, не разбра ли?
В лавандуловите нощи
с аромат на портокали.
© Нина Чилиянска Всички права запазени