5.10.2008 г., 19:29 ч.

Ароматът на смола... 

  Поезия
548 0 4
Ароматът на смола...


Ще легна върху тревата,
ще се завия с ветрове.
Ще чакам да дойде зората,
за да вкуся от снегове.

Ще пия слънчеви лъчи
със аромата на смола...
Броейки минаващи дни,
гледайки растящи деца.

Братя ще ми бъдат орли,
в гнездата им ще живея.
Ще ме пазят те от злини...
птичите песни ще пея.
 
В огъня ще бъда искра,
малка, светеща, пареща.
Това е моята съдба,
кат ухание галеща.

Ще оставя черна следа
от пепелта изгоряла.
Не ще потъна в забрава,
поне едно сърце сгряла.

Подписа си ще напиша
върху дървесната кора.
Вместо мен пчела ще диша,
пърхаща с малки крила.

С дъждовни капки ще играя
само моята си игра,
а когато дойде краят,
вечния си сън ще заспя.




© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че се чувстваш по този начин за природата. Наистина много чувство си внесла и си отлична в писанията си! Поздрави и не спирай да се занимаваш с това, в кръвта ти е ...
  • искра си...малка...светеща...пареща...с обич...
  • Малеее, добре ти се е отразила почивката в планината май! Много ми хареса и като казвам много, не го казвам само, защото си Ти, а защото наистина ме впечатли!

  • Пърхай си с крила.
Предложения
: ??:??