Като изгубена в гората се е спряла
над пропастта... и с векове мълчи!
С челото си небето е подпряла,
но повече руина е, уви!
Задъхвам се по тясната пътека
и бързам горе да се добера...
Най-после да поседна на тревата мека
и мислите си аз да събера!
Аз идвам с почит тук до прадедите
и до земи да им се поклоня!
Да ги призная за мъже, в борбите,
пред гроба им цветята да сменя! ...