Атомно…
Събират се стихиите във мен
и тихо се превръщат в нежност,
света ми от безкрая озарен,
нашепва за пристигащата вечност.
Върти се колелото с дрезгав смях
и пак ме следваш влюбен във всемира,
дъхът ти от копнежа ми огрян,
посока във душата ми намира.
Прелива се у тебе светъл лъч,
описал кръг в мечтите ми щастливи,
а после се изгубва отведнъж ...