11.12.2024 г., 7:34 ч.

Аутодафе на душата 

  Поезия » Любовна
115 6 14

АУТОДАФЕ НА ДУШАТА

 

Това е лудост, с теб сме прокълнати,

отвара с беладона ли изпих?

Разбърка календарът всички дати

и празниците нареди на стих.

 

Красиво е. Обичам тишината.

Вкуса и мириса на есента.

За тебе аз съм все тъй непозната –

на спирката окаляна в дъжда..

 

Да бе отминал. Кратко и набързо.

Кой бяс ли ти подшушна, че съм там?

И мислите ми, вързани на възел,

завряха като в дяволски казан.

 

Да бе си тръгнал. Гонех автобуса.

Защо за миг не пожела да спреш?

Когато много обич си пропуснал,

в душата си отглеждаш таралеж.

 

И той обсебва всички листопади,

краде им златото и сладостта.

Ревниво къта спомена за клади,

подир които властва пустота.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??