И в нашето градче светът похлопа –
оправиха запуснатия парк
с финансова подкрепа от Европа:
настлаха нов, модерен камънак,
започнаха петунии да сеят,
монтираха работеща чешма,
направиха и кучешка алея
и сложиха торбички за лайна –
та щом из парка с песа се заклатиш
и песът пусне бомба изотзад,
една торбичка да си дръпнеш гратис
и там да пъхнеш кучия крокант.
Пък хубава проклетата торбичка –
оранжева, с печат „Проект на ЕС”,
с картинка – куче, клекнало в тревички...
Аз нямам куче, но си дръпнах шест –
за винтове, за гайки и пластини,
жената взе си две за джунджурляк,
в едната вчера си набрах малини –
ще ида утре да си дръпна пак.
И други хора гледам, че си вземат –
кой пет, кой десет, кой пък цял вързоп;
съседът ги използва за калеми
и в тях разсажда тиквички и боб,
за пуйките си взема дядо Нестор
и в тях им сипва жито и нахут;
в училище учителката често
ги ползва за часа по ръчен труд;
закуска може вътре да си сложиш –
домати, хляб и стръкче лук зелен,
подарък да направиш също може
на някой за рождения му ден...
И вече си представяхме как кметът
ще псува, че сме кофти мат’риял
и всичко сме съсипали, което
под форма на проекти ни е дал,
обаче Пешо минал отзарана
край кмета, и видял на ранина
как кметът тайно уплътнява джама
с оранжеви торбички за лайна.
© Емрих Всички права запазени