Закъсахме... споходи ни беда
със млада дама двама в асансьора...
Само не идва злото... токът спря...
страхът отвътре нервите оголи...
- Простете - рече тя с треперещ глас, -
авария ли стана, мили боже,
бях тръгнала до мола, имах час
за козметичка, колко се тревожа...
И телефона си забравих вкъщи аз,
да търсим помощ трябва, господине! -
и в плач и хлипове проточи глас -
на рамото ми сви глава красива... ...