Припомних си една легенда стара
за Повелителя на земните стихии,
пазителя на равновесието, Аватара.
Днес вече знам, Владетелят си ти!
Нали Вода си - чиста, животворна,
и ще изтлея, ако спреш да ме поиш.
Земя си - черноземна, плодородна -
пусни във мене корените си и виж
как ще превземат моето дихание,
нали и Въздухът отново си ми ти!
И Огънят - но не от разстояние,
а този, дето във сърцето ми гори!