Понякога Август е толкова тъжен
и някак сърдито мълчи
попива в паважа съвсем безпосочно
и нощем сънува вълни
сутрин навървя си в слънчеви шепи
думи забравени в плик
после подрежда по смисъл съня ми
ред подир ред с всеки щрих
бърше поредния спомен на прага
сее в косите ми дъжд
тайно рисува в сърцето ми обич
после потегля на път ...