Тревата тихо пак ухае на звезди.
Душата ми пристъпя плахо боса.
Ръката - лястовица - в твоята гнезди,
погалена от руси сенокоси.
Един щурец за нас свирука полудял
мелодия така добре позната.
И синя нощ завива ни със лунен шал
сред сънната позлата на житата.
На лятото във скута аз и ти сами
заспиваме като деца щастливи.
В съня ни светъл пеперуден дъжд ръми
и август се усмихва закачливо.