25.08.2020 г., 6:21 ч.

Август 

  Поезия
1637 5 10

Отива си Август, нарамил житата

и в слънчогледи облечен се стяга за път. 
С крилете на щъркел, помахва ръката, 
а морските пръски в очите блестят. 
Със щурчова песен в нощта се сбогува
и танцуват светулки под свода небесен. 
Морето отново по него тъгува
и отказва да срещне дъждовната есен. 
Тихо си тръгва, отива си Август 
и някъде чайка след него ще литне. 
Раздал е от себе си всичката радост, 
ала знае, че с нея пак ще се върне. 

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, Вероника, благодаря Ви! 🥰
    Весело лято!
  • Хубаво пишеш!
  • Много ми хареса!! Ех, това лято!!
  • Щедър е точната дума! 🥰Благодаря!
  • Който дава много, много и получава! Август си знае цената, затова е и щедър!
  • Брагодаря, Съби! (ако позволите с това обръщение) Съгласна, красота има във всеки сезон, важното е очите да я виждат и душите да я усещат. 😊
  • И в другите сезони има красота... От мен 6.
  • Стойчо, благодаря! Деа, наистина е тъжен краят на лятото, усетила си настроението ми. 🙂 Благодаря!
  • Тъжен е краят на лятото...
  • Нощите през август ни напомнят за предстоящите промени.
    Една тишина, охладена след горещите топли дни...Сещам се за една голяма любов, която завършва с раздяла...
    Стихотворението е пейзажна лирика и носи личен сантимент.
    Поздравления, Галина!🍃🍂🍇
Предложения
: ??:??