Децата ми пораснаха големи.
Туй ще рече, че аз съм вече стар...
За тях решавах всеки ден проблеми,
но във това намирах много чар...

Пренасях ги във ранното им детство.
Изучих ги... Помагах след това.
Треперех да получат най-добро наследство...
За тях до днес залагал съм глава!

Това не значи, че съм най-добрия,
но никога  със тях и не бях лош!
Помагах им те да са със филия,
макар че не живяхме във разкош...

Делил съм аз от собствената хапка,
да мога повече на тях да дам!
Събирах мъдрости във празните им папки.
Притъквах  огъня, да имат плам.

Голямата е вече над четирсет,
от мене с по-голями синове!
А малката отдавна е над трийсет
и плодове в изкуството бере.

Но те за мен деца ще си останат...
Аз винаги ще гледам да им дам.
На тяхното хоро аз ще съм хванат,
проблемите им ще решавам с плам!

Макар че пенсийката ми не стига
и аз самият не съм  вече хас,
за тях ще бъда като чучулига,
която ще им пее, до захлас!

Надявам се те да са като мене,
за мойте внуци и те да държат,
 в тях майчинското чувство да не стене,
децата им насред път да не спрат!

И тази грижа в тях да не престане,
защото туй е грижа за рода!
А щом след нас родът ни жив остане,
и ний ще сме безсмъртни във света...