- Снощи здраво се нахоках -
ядно, пиперливо.
Пробвах всичко - мънках, охках,
чак ми стана криво.
А на пустия ми разум
тия не минават.
Псува гадът най-безсрамно.
Хич не ми прощава.
- Тъпанар! Говедо! Село!
Затова ли учих?
Некадърно мекотело!
Как на тебе случих?
- Тъй е то като не слушам -
що си сам говоря.
- Вече ми дойде до гуша
със глупак да споря.
© Яким Дянков Всички права запазени