15.08.2007 г., 22:20 ч.

Автопортрет 

  Поезия
1065 0 31
Това, което пиша, е душата ми,
а тя е като вашите - различна.
Вълнува ли се - се разплаква,
когато е щастлива - не заспива.
Това, което пиша, е животът ми,
но подреден във странна хронология.
Със "вярата във утрешния ден" започнал,
а продължава в диалог със Бога.
Това, което пиша, е сърцето ми,
на много малки пулсчета разсечено.
За да раздавам по едно за всекиго,
(каквото ми остане, е наречено). ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??