АЗ - стих: от Peykova (Кристина Пейкова)

8.04.2007 г., 18:10 ч.

Поезия

929 0 4

Като китара без струни, без ноти, без звук,

Затихнала някъде, а всъщност съм тук,

Като песен безгласна, без думи, без ред

Гледам назад, а тичам напред.

Като малка прашинка сред многото прах,

Като малко дете, усещащо страх...

Като нещо неясно, житейски роман,

Като древен мислител, но сам, неразбран!

Като истински войн, но сам - без войска

Оставям в живота поредна черта,

Като филм без актьори, без сцена, без реч,

Попадам сама в житейската сеч!

И сякаш възкръсвам след всяка борба,

Готова да срещна свойта съдба!

Усмивка фалшива - пак тръгвам напред

И спъвам се, падам, но пак съм наред.

И болка неясна, неясни сълзи,

Но нещо в очите блести ли блести...

Като китара без струни, без ноти, без звук,

Потънала в нищото, но всъщност съм тук!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.