И е нескромно, ала разбирам -
няма в съня ви да пасна.
Своята сянка в шепи побирам -
влюбена и безопасна.
Мъчно се водя. Мъчно се давам -
тътен трънлив подир буря.
Криви въпроси с радост задавам.
Сол на порязано турям.
Дваж ме молете! Смейте се бързо!
Своите мисли седлая.
Мъгли и вятър на възел връзвам.
Няма ви... Все ми е тая... ...