Как ме иска денят, как ме вика
и прегърбен виси хоризонтът.
Наранява ме бесният кикот
на настръхнали два мастодонта.
Знам единия. Страст се нарича.
Профучава със луди копита.
В страховете ми вечно наднича
и обсебва нощта недопита.
А пък другият, с име Съмнение,
ме пронизва до мозъка даже.
Приковава ме в две изречения.
Не ми дава и дума да кажа. ...