Аз бях по детски любопитен…
Търчах по всякакви следи!
И истински бях ненаситен…
Отхлопвах хлопнати врати!..
Не казах никога: "Не мога!”
Не съм оклюмвал уморен…
Бях точен аз до изнемога!
Сверяваха Часовника си с мен!..
Летях високо в небесата...
Достигах едрите като звезди…
Не спрях да тичам и в горите,
орях на дългите бразди!...
Но падал съм и на земята.
Въргалян бил съм във калта!...
Прострелваха ме по полята
и в Двора заден на света…
Макар че бях аз любопитен…
Пред мен не се разкри света!
Със знания аз бях наситен…
И продължавах да чета…
© Христо Славов Всички права запазени