Insect- (Христо Иванов)
61 54
30.09.2004 г., 9:57 ч.

Аз, чудовището 

  Поезия
1937 0 6
Седяхме в ъгала умълчани
разменяхме погледи, вицове дори
неистов смях и фалшива усмивка -
в теб те са задържани

искаш всичко, както бе преди
пазиш шума на сърцата, него дори
изведньж се връщаш в реалността
Господи! Това са кървави сълзи

мислиш си, че сега до теб чудовище лежи
разбити мечти е единственото, което ти дари
седиш в ъгъла и си викаш
всичко в мене ти уби

А чудовището си гледа с кравешки очи
гледа тъпо, странно, без тъга дори
всички казват, че не е бил виновен
просто безчувствен се роди.

© Христо Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 6...
  • Много е хубаво!Браво!
  • от къде успя да изкопаеш от прахта това стихче ....
  • Добре се е получило. Браво!
  • чудовището не сьм аз всьщност, даже не е мъж, аз съм този с карвавите сьлзи, но нйкои нямаше да ме разбере ако бях го писал в обратния ред, то и сега никой не ме разбира, освен ти jue!Само ти проникна в сарцето ми, как го направи трява да ми разкажеш някой ден!
  • Преброих 19 правописни грешки, а може и да съм пропуснал нещо. Чудя се дали да ги поправям или направо да минавам с гъбата?
Предложения
: ??:??