Той проплака,
докато се любехме
снощи.
Не за мен,
за нея проплака.
Както
восъчна свещ,
към пламък поднесена,
се извива,
преди да покапе.
А очите му
се затвориха.
За молитва ли?
Да му простиш, Господи,
изневярата?
И тогава
аз, грешната,
завих
със косите си
спомените
в душата му.
© Павлина Гатева Всички права запазени