22.12.2012 г., 11:44 ч.

Аз, грешната 

  Поезия » Любовна
1108 0 4

Той проплака,
докато се любехме
снощи.
Не за мен,
за нея проплака.
Както
восъчна свещ,
към пламък поднесена,
се извива,
преди да покапе.

А очите му
се затвориха.
За молитва ли?
Да му простиш, Господи,
изневярата?

И тогава

аз, грешната,
завих
със косите си
спомените
в душата му.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??