Стаената сянка от ъгъла
хищно впила е в мен слепи очи,
с ледени пръсти, ехидно усмихната,
да изтръгне иска сърцето ми...
Цигарата ми бавно догаря,
кафето отдавна изстина пред мен...
Седни, сянко моя, да ти разкажа,
изслушай ме, после сърцето вземи...
"Грешният човек, грешният избор,
младостта ми отне, превърна я в прах...
децата - вече и те са пораснали,
надалеч от дома поеха без страх... ...