Връзката ни бе кратка, за миг се разгоря,
но пламъка бързо загасна и ти потъна в нощта.
С друга ти замени ме, по лесно ти беше така,
с ласки и нежност плени ме, а сега гледаш на друга страна.
Не знам защо така се случи, може би ти нямаш вина,
може би нямаше да се получи, а може би дяволски греша.
Длъжна бях да опитам, длъжна съм да продължа,
от болки и неволи ще опитам, но не ще вървя с наведена глава.
В очите твои аз се взирам и виждам мраморна вода,
душата ти така прозира, че мога да я прочета.
В сърцето ти любов бунтува, душата ти крещи сама,
във мрака няма да я чуя, пусни я ти на свобода.
Тя сродница ще търси, но дълго ще се лута в мрак,
и пак при мене ще се върнеш, съдбата ще ни срещне пак.
Ще тръгнем с теб, ще крачим бавно и няма да поглеждаме назад.
По път от тръни ще преминем, но по този път е минала и любовта.
© Ирена Петрова Всички права запазени