Аз съм тази, дето дава за тебе своето сърце.
Аз съм тази мисъл, която чета по твоето лице.
Аз съм тази със сподавената ревност.
Аз съм тази с чувства в непотребност.
Аз съм тази, дето страда и проклина твойте дни.
Аз съм тази тъй дълбока рана, изгаряща в душата ти.
Ти ли си този, за когото се представяш
и как живееш без да нараняваш?
Ти ли си човекът с честните очи?
Можеш ли да гледаш в лицето
без да изричаш купища лъжи?
Аз ли съм тази, която ти се вързах ...