Гърми! Трещи! Небето се съдра.
То бива плач, то бива чудо...
Дали пък, Тор не удря със чука,
спасявайки света от разни луди?!
Така си фантазирам за дъжда,
за бурята вилнееща навънка.
И нищо, че наместо тен, ръжда
ще хвана. Не, че нещо мрънкам,
но тъй обичам слънце и море
и Тор, да е усмихнат лъчезарно…
Когато е сърдит, не е добре,
навън трещят светкавици кошмарни… ...