Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
2.04.2007 г., 12:51 ч.

Аз и времето 

  Поезия
533 0 9
Същата ли съм днес, като вчера,
утре ще бъда ли пак, като днес,
когато искрата във себе си паля,
ще изгори ли дъха ми в запалена свещ?

Недопятата песен ще стихне ли, някога
кръговратно във вените ми да кипи...
недопитото вино ще запее ли във очите ми
с пеперудени сенки да трепка в звезди?

И тогава сега, като утре, или като някога,
аз ще бъда ли живец в пъстроцветна дъга?
От себе си дала, и нищо в замяна не взела
ще бъда ли светлата малка звезда...

Аз не зная, не попитах и вятъра,
но посях по небето от своите мечти,
и раздадох във бисери бели сълзите си
във зората прокапнали по крехки треви...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отговорите са някъде там, Джейни!
    Чудесен стих, поздрави!
  • Благодаря ви приятели за добрите думи!
  • Точно такава си те представях,каквато си на снимката.Или аз съм много проницателна,или ти си се описала в стиховете прекрасно.Защо не и двете?!Пеперудено нежна!!!
  • Ти си....Невероятна!
    Поздрав!
  • Много е хубаво!
  • ще..
  • Аз не зная, не попитах и вятъра,
    но посях по небето от своите мечти,
    и раздадох във бисери бели сълзите си
    във зората прокапнали по крехки треви...
    Много нежен стих Джейни!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • ПРЕКРАСНО Е ЖЕНИ!
    ТИ СИ И ЩЕ БЪДЕШ ИСТИНСКАТА ЖЕНА!
  • ...недопитото вино ще запее ли във очите ми
    с пеперудени сенки да трепка в звезди?
    * * *
    Ще бъдеш! Очарователен стих, Джейни! Преливащ от нежност! Поздрави!
Предложения
: ??:??