АЗ И ЗА СЕБЕ СИ С ЛЮБОВ!
Понякога и аз си мисля,
че нещо ценно съм създал -
за пътя си като помисля,
напред съм винаги вървял!
Нещата си със страст съм писал!
И туй до днеска не съм спрял!
В Написаното търсех смисъл...
И най-възторжено съм пял!
На всичко сам съм се научил!
Не взех от никого акъл!
Потупване не съм получил,
света за мене беше зъл!
И с туй, което съм написал,
го закодирах в моя свят!
На Писането бях орисан
и тъй живота си живях!
В едно момиче млад се влюбих!
Познах великата любов!
На никого не се надупих!
Подлога ничия не бях!
Израснах в свят на комунизъм,
когото мразех и кълнях!
И този най-зъл катаклизъм,
подритван дълго, оцелях!
Така живота си преминах!
Снабдих се скришно със крила!
И тъй горчилките подминах!
Живях си истински поне!
Аз искрено сега ще кажа,
ще прозвучи като рефрент
и в този свят щастлив бях даже,
на себе си, останах фен!
16.09.2010г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени