Не казвай на раздяла думи тежки.
Аз искам да те помня все така.
Краят си е край, но по човешки
да протегнем един на друг ръка.
Нима забрави, че ти бях утеха
в скърби и неволи, а сърцето – дом.
В дни студени бях ти топла дреха,
и звездица ярка в твоя небосклон.
Аз искам да те помня все така –
като "бяло" в черното ми минало.
Там ли си? Уж с теб, на практика сама.
Чудя се... дали изобщо ни е имало.
Не съжалявам. Запази, каквото взе.
Любов в омраза няма да обличам.
Вероятно ти не ме обикна въобще,
а аз умеех единствено да те обичам.
© Весилена Тончева Всички права запазени