В мислите, които тайно крадеше вятърът, ръка прости, да ме видиш истинска... В бурята, когато листата с вихъра се мятаха, целуни очите ми като в стара приказка...
И когато преглътнеш горчивото във мене, и когато ме усетиш притихнала в нощта, тогава помълчи като икона от едното време, тогава ме пожелай като лъч от светлина...
Защото трудно е да дириш ласките си из света, дарил ли си някога от своята любов... Трудно е да преглътнеш бурята от изгубена мечта, ако животът не те е научил на малко повече живот...
А мен не питай къде бях, когато ти бил си сам, не питай и за другите преди... Аз тогава бях лед, сега съм плам... Тогава не помнех друго, освен оставени сълзи...
И недей за любов да ми говориш, нито за изгарящи трепети в нощта... Дори и клетви в сърцето да положиш, аз оставам волна като пролетта...
Защото не искам да вярвам в измислени слова, нито в клишета отпреди векове... Аз искам просто споделеност за мига и обич днес, не сред паралелни светове...
Маги!!! Прочетох теб или .... .. !?! Невероятено си го казала! Мислех какво да извлека, а всеки ред е "много"! Толкова много си казала и все пак звучи напевно и не тежко. Нежно казана истина от/на една Жена...
А структурата ти, сега забелязах, е като ручей между камъчета...ту се вие, ту напред бяга Зарадва ме много!
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.