Аз искам просто да си идеш,
тихо и безмълвно, както и дойде.
И някъде далече от мене да се скриеш
и да ми върнеш всичко, дето ми отне.
Ще бъде трудно от мен да си далече,
но най-труден е живот в лъжа.
И мисля, че дошло е време вече
по пътя свой сама да продължа.
Щом по правилния път поех,
пред очите истината лъсна.
Защо ли толкова лесно те приех,
а е безумно трудно да те пусна?
Върви си! Отдавна вече с теб сме чужди.
По погледа ти всичко мога да позная.
Иди си! Просто няма смисъл...
Преди началото, аз вече виждах края...
© Зорница Събева Всички права запазени