Аз живея в очите ти
и утринно посрещам мига,
през зеленото на ирисите си
усмихвам се вечно на света.
Щом нахлуя с полъха,
с него идва част от смеха
и нахълтвам в покоя ти,
от който исках да те изведа.
и обръщам те с погледа си,
и милвам цветно с дъга,
щом отпия от извора ти
и преглътна поне една сълза, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация