Черни оникси учудено се взират,

невиждали преди този блясък неустоим-

минало и бъдеще в едно се сбират

и събуждат в мен ритъм неукротим.

Две очи-изумрудено зелени

подобно на гори чутовни и митични,

две очи-диви и смирени

приканват ме в пространства магнетични.

Две ръце-каменни и могъщи

протягат се към мен в копнежен зов,

две ръце цяла ме обгръщат

и силно стискат, жадни за любов.

Две устни в пепел от рози

пламенно шепнат и гневно роптаят,

от две устни ще пия на дози

и нашите звезди на небосвода ще сияят.

Една душа-бездомна и самотна

неуморно дири липсващата част

и сякаш да я запълня ме догонва,

но аз ли съм твоята единствена страст?