Qndov (Никола Яндов)
425 822
14.01.2024 г., 13:29 ч.

Аз мама и звездите 

  Поезия » За деца
483 1 6

Имат ли свободен ден

мама с татко и мен

винаги на село се връщат

в милата бащина къща.

 

Планината утихва в здрача,

птиците заспиват, не чука кълвача,

щурците огласят полето,

звездите изгряват в небето.

 

Тогава на терасата голяма

излизаме двама с мама,

в топлата вечер, до късен час,

наблюдаваме небосвода над нас.

 

- Виж, сине, първа засиява

,,Вечерницата" със своята поява,

после изгряват още две

там, сред небосвода, дете!

 

Най - ярка на звездният небосклон

е ,,Сириус" до съзвездието ,,Орион".

До тях, с трите звезди

е малкото съзвездие ,,Везни".

 

Звездите не живеят сами,

а в звездни купове, мъглявини,

в съзвездия, малки системи,

в галактики много големи.

 

Видиш ли мъглявината бледа?

Това е галактиката ,,Андромеда",

над нас, като млечна каша,

е ,,Млечният път" - галактиката наша.

 

Мама астрономията познава,

със звездите ме запознава

докато Сънчо небето закрива,

в скута майчин ме приспива.

 

С целувка нежна по челото

мама слага ме в леглото,

на ушето с пожелание кратко:

- Спи, детенце сладко!

 

Нека в звездния си кош

звездите те люлеят цяла нощ,

само над теб самичка

да бди твоята звездичка!

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Космосът- свят на безброй приключения »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??