Аз мога цяла нощ да се взирам във луната
и да оплаквам птиците безкрили.
Аз мога тъжнолика да посрещам и зората
и да мечтая за небесни пеперуди.
Аз мога без да спя да сънувам твоя лик
и да създавам мечти несподелени.
Аз мога да си те представям като безкраен романтик
и да те обичам в реалностите изменени.
Аз мога да ти посвещавам всяка мисъл, всеки спомен,
всяка усмивка, щом погледнеш към мен.
Аз мога да те имам в ума ми неуморен
и само там да си перфектния за мен.
Аз мога да те жадувам,
да те обичам,
да те мечтая...
но за някои неща са нужни двама.
[ А, ах, как искам да прегърна те,
да впия устни в твоите.
И колкото повече
сънувам го,
желая го,
толкова повече
обичам те,
нямам те,
далече си,
безразличен си. ]
© Сюзън Смърт Всички права запазени