Аз на твоето рамо заспивам
и след дългия ден уморено,
тихо, тихо очите притварям,
с нежна ласка от теб упоена.
Зад завесите тънки Луната наднича.
Колко нежност от мене извира.
И потъвам във тъмното на очите ти,
упоена, доволна, щастлива.
Но със утрото влиза отвън светлината
да разпръсне на мойта мечта аромата.
Аз се будя сама и от теб само снимката
ми напомня какво всеки миг още чакам...