Аз найдох те - тъй дивна, многодъждна.

Сърце лъчисто подарих ти смело.

Дочу Христос молитвата ми тъжна

в порухата на родното ни село.

Без всичката остала тежкотѝя

сме чисти, устояли на съблазън.

Реката на живота да изпия

без теб ще бъде смъртната ми казън.

Ще зайде слънце, двама в маранята

забравяме напрежните проблеми.

Нима наужким съществува лято,

щом миговете тук са споделени? 

От вѝсовете хладни и просторни

се носи на усоето шептежът.

Да случим двама лихия ни спомен

за вечните обичане и нежност.