Аз не искам
така да обичам -
по ръба
с премълчана вина.
Да се пръскам от мисли,
без сила да те стигна,
и без дъх да трептя.
Да се стапям
от тайни във здрача,
да притискам
кошмарите в мен,
от безсилие
скришно да плача,
да се будя
безсънна след теб.
Аз не искам
така да обичам.
И да дишам
без въздух... едва.
Твойта обич
до вик да износвам,
и да чакам
моята в теб да родя.
Много дълго
е твойто мълчание.
От бездумие в мен
натежа любовта ти
и потъна в разпятие...
затова ще си тръгна сега...
© Евгения Тодорова Всички права запазени