Седя в тъмното и паля цигара,
а сълзите ми капят горещи, солени.
И се давя в празнотата, която остана.
Аз не плача за теб. А от успокоение.
Обичам димът да се вие и гали
лицето ми, докато дишам без тебе.
Отправила взор напред, надалеч,
с мисълта тичам волна, без време.
Седя в тъмното и пуша цигара,
на прага облегната, замечтана,
със сърце, изпълнено с топлина,
разчупило твойте окови студени. ...